Любимата ни телевизионна докторка, неврологът д-р Неделя Щонова , е един от

Любимата ни телевизионна докторка, неврологът д-р Неделя Щонова , е един от най-позитивните хора, които съумяват да заразят със своя оптимизъм и воля за живот близките. Сега водещата на „ Духът на здравето “ даде своите безценни съвети по време на пандемия , с които се надява да допре хората и да ги въодушеви да не се поддават на суматохата, обзела всички.

А да се паникьосаш в по този начин създалата се обстановка, когато от екрана и медиите непрекъснато ни се напомня броят на инфектираните и умрелите от Ковид-19 , не е по никакъв начин мъчно:Д-р Неделя Щонова е доктор, който не залита в нито една от крайностите на спектъра от рекомендации, които ни заливат всекидневно, а ежедневните й срещи в ефир със експерти й дават опция да построи философия за справяне с психозата. В своите послания, тя поучава да се грижим с еднообразно старание както за тялото, по този начин и за духа си.

 
Ето и нейните препоръки:

Оптимистично мигане
Хора, милички хора, апелирам ви,
не се паникьосвайте.
Не се опасявайте.
Не се сдухвайте вътрешно.
Не занемарявайте здравословното си положение и изключително другите хронични болести.
Не допускайте безпорядък в мислите.
И в режима.
Паника, боязън, тревога… тези неща смазват имунитета!
Ковид е тук, ясно.

Като всяка друга зараза, която се популяризира по въздушно-капков път и тази не може да бъде спряна. Разпространението ѝ само може да бъде забавено. Смята се, че разпространяването ще спре, когато сред 40 и 60% от популацията развие имунитет.
Добрата вест е, че при 8 от 10 души заразяването протича без тежки признаци.
Около 20% от всички разболели се ще имат разнообразни признаци, сходни на грип, а сред 1 и 3 % ще се нуждаят от интензивни грижи.
Нека помним – в случай че нещо стане, шансът да оздравеем е доста висок – 93% от приетите в болница с Ковид пациенти оздравяват.
Гневът, мракът в душата, мъка, скептицизъм, обезверяване, умопомрачителни вътрешни мъглявини и дъждовни облаци, боязън, паника… това е… напряко е грях.
Страхът разболява.
Паниката разболява.
Високите равнища на тревога разболяват.
Ковид и суматоха са един подъл дует!
Да, вирусът е тук.
Да, рисков е.
Да, пазете се!
И да, животът си тече.
Да, дано сме внимателни,
внимателни, да се пазим взаимно!

Ограничаваме контактите, носим маски, мием си ръцете 30 секунди с вода и сапун, храним се рационално, никакви диети, не се презапасяваме с антибиотици, нито пък с хепарин и други антикоагуланти или антиагреганти. За лекуване в болница мислим, единствено когато се появи зной и се нуждаем от в допълнение подаване на О2.
Усмивка, малко повече хубост, оптимизъм, религия,
по-ведро настроение… това не е безконтролно или непристойно в тази обстановка. Според мен. Напротив.
Това е имунитет.
Това е щит.
Дори е… тип отговорност…
Хора, пръскайте към себе си насладата и треската да се живее. Радвайте се. Усмихвайте се.
Дължим го на имунитета си.
На хората към нас.
Да бъдем рационални и ведри.
Не обездвижени, уплашени,
тъжни и преяли!
Доста хора натрупаха килограми в този ковид локдаун – терминът за карантиниране.
Тези килограми би трябвало да бъдат разтоварени!

Телата ни са основани в свят на доста по-висока физическа интензивност и са програмирани да се движат и да съхраняват насъбраната сила по избран метод. Когато силата не се оползотворява, ние я складираме под формата на мастна тъкан.
Хора, дано опитаме да разкараме мастната тъкан от корема, бедрата и ханша. Малко по малко.
Стъпка по стъпка.
Изкуството на дребните стъпки е огромна работа!!!
Нека се обърнем към себе си и добродушно осъзнаем какво в действителност ни прави щастливи. И да си го подарим. Заради уюта в душата, който по този начин ни е нужен, изключително в този момент.
Мен примерно, ме вършат щастлива моментите, в които спортувам и когато създавам.
Затова в този момент се прибирам у дома и ще се отдам на две неща. На две от 37-те, които ме вършат щастлива:
Първо.

Стречинг – характерни извършения за разпъване на мускулите и прилежащите тъкани – сухожилия, лигаменти, съединителна тъкан, периферни нерви. Съществува риск от обездвижването в тази обстановка да ни клеясат ставите. Не бива! Не бива да го позволяваме. Клеясалите стави болят.
Огъвкавяването постоянно оказва помощ!
Правете стречинг 2-3 пъти в седмицата по 30 минути и поддържайте постоянно своята еластичност.
Във всяка става и ставичка.
Малка и огромна.
Можем да упражняваме постоянно и гладко всяка става вкъщи, като си осигурим оптимален комфорт с приятна музика, овладяно дишане и на отворен прозорец.
Второ.
Като си направя стречинга ще работя по книгата ми.
Ще пиша. Чувствам се въодушевена да пиша.
Имам пристрастеност за това.